Работя. То поне работа имам. Работя усърдно, старателно, прилежно, пряко сили. Не се жаля. Съзнателно и отговорно. Изкарвам си надницата и си правя сметката. И ако днес "изпусна" един - два лева, пак си правя сметката - да ги спестя от разходи някак си.
 Миналата година и отпуск нямаше. Но викам си: " Да не съм само аз? "
А тая година ни пуснаха... Отпочинахме! Разбрахме на кой свят сме...
И като се върнахме - не щеш ли -ОБЕЩАНИЕ ! Ще ни вдигнат заплатите. С 5 %...
Ами не са малко - 15 лева са това. Кой ти ги дава? Все някой разходец ще запълним!
  Сядам пред компютъра и започвам да смятам. Нали съм на норма - то... и по процента...
Добре ще е! Няма да ме е страх да вляза в " СУПЕРА". Ами да - и от оня шампоан ще си купя - дето го рекламират! Пък може един път да звънна на  някой за 2 - 3 минутки извън групата по мобилния!
И ще се къпя, без да мисля, че сметката за тока ще ми е непосилна. А и едни мокасинки мога да си взема. Даже и от това лекарство за артрита... Ами да! Край с болките! Даже, на другия месец пък ще си купя за вените! То... нали щях да си пестя за една олекотена завивка... Ама за какво ми е сега - ето лято - топло е! Пък и тази като си я изпрах... До зимата има време...
Намерих им място! Било ли е жена да не намери място на пари... Е - хе!
     Да! Да беше станало...? А то...? Стана, ама нали не съм счетоводител...!
Къде съм сбъркала? Уж по 5% смятах, пресмятах! Ами така де! По 36 стотинки на ден...
Сметнаха ли ме? Дискриминираха ли ме? И по какъв признак?... Дали защото не се мазня? Пък и не правя скритом "подаръци"? Не съм по тия работи! Дай ми на мен правда!
 Ама няма начин! Никой не е виновен! Здраве да е! Ами ще мина и без лекарства! Нищо ми няма!
По-добре да си лягам, че утре съм I-ва смяна и не до час, а до норма! Пък пари... и много да са - все се харчат...